Битката при Ню Орлиънс Американската победа в Битката при Ню Орлиънс

Битката при Ню Орлиънс

Американската победа в Битката при Ню Орлиънс се смята за една от най-решителните борби в Британско-американската война през 1812 година. Тя е запомнена и като скандална, тъй като е водена след края на войната, въпреки че това е единствено на половина правилно. Вярно е, че тя се състои на 8.01.1815 – след подписването на мирния контракт в белгийския град Гент, само че президентът Джеймс Мадисън и Американският сенат не ратифицират контракта до 16.02, поради което тактическото значение на борбата е противоречиво.

Битката при Прага

Тя стартира преди края на Тридесетгодишната война. Голяма част от Европа е забъркана в замайващ спор по отношение на политически разлики. Докато представителите на другите нации се срещат в Мюнстер и Оснабрюк, шведската войска обсажда Прага. Както борбата, по този начин и мирните договаряния не престават месеци. Дипломатическите дейности довеждат до серия от контракти, познати като Вестфалски кротичък контракт, който трансформира политическите граници на Европа. След неговото сключване са приети избрани религиозни свободи. Въпреки че шведските делегати подписват контракта на 24.10.1648, военните дейности не престават 8 дни по-късно.

Войната на Понтиак

Войната на Понтиак не е една единствена борба, а продължение на Седемгодишната война, която разделя Европа на обединения, водени от Франция и Англия. Когато французите виждат, че британците са повече от тях, те набират подкрепления от индиански групи, които са били недоволни от английските колонисти. Враждебността ескалира през идващите 16 месеца и довежда до редица договаряния за интервала 1764-1766 година. В един от най-напрегнатите моменти на спора се оповестява, че английските бойци са дали на индианците одеяла, инфектирани с едра шарка, в опит да ги отстраняват.

Постоянството на Онода

Заповедите за Хиро Онода били ясни – да се отбрани филипинския остров Лубанг от вражеските офанзиви и да не се предава при никакви условия. Онода извършва категорично заповедите даже 29 години откакто Втората международна война е завършва. Той и трима други бойци оцеляват и отхвърлят да се предадат през 1945 година, по тази причина се укриват в планините през идващите 3 десетилетия. Непосредствено след войната и още веднъж през 1952 година над планините са хвърлени листовки, в които Онода и хората му да бъдат известени, че войната е завършила. Войниците обаче вземат решение, че това е подправена вест и отхвърлят да се предадат.

През 1974 година,след като другарите на Онода са се предали или са били убити, а самият Онода считан за мъртъв, един японски студент го открива. Все още песимистичен и предан към заповедите, Онода отхвърли да се съобщи, до момента в който някогашният му пълководец не издаде заповедта. Майор Ошими Танигучи, който в оня миг работел като книжар, отлита до Филипините и публично отдръпва своите заповеди, освобождавайки Онода.